Център за подводна археология гр. Созопол и американския Институт за корабна археология към Университет Тексас А & M провеждат съвместно втория археологически сезон на корабокрушение „Урдовиза “.
Подводното археологическо проучване започнало през 2022 г. бе подновено в началото на м. юни 2023 г. със съвместно финансиране от Министерство на културата и Институт за корабна археология (ИАК), САЩ (Institute of Nautical Archaeology). Международната експедиция включва експерти от Австралия, САЩ и България, като ръководители са д-р Драгомир Гърбов, сътрудник на ЦПА, член на Международен комитет по подводно културно наследство на ИКОМОС и доц. д-р Крум Бъчваров от Университета на Кънектикът и асоцииран член към Института за корабна археология (INA).
Международното участие от експерти включва д-р Брад Дънкан морски археолог, гост преподавател в Университет Нова Англия, Австралия, който е тук за втора година, д-р Андрю Видука, консерватор-реставратор, член на Международен комитет за подводно културно наследство на ИКОМОС, гост преподавател университет Нова Англия, Австралия и д-р Иан МакЛауд, консерватор-реставратор, Западноавстралийски морски музей, Фриймантъл.
Гост на тазгодишните проучвания е и Президента на Institute of Nautical Archaeology проф. д-р Дебора Карлсън, която се запозна със спецификите на подводното наследство по Българското черноморско крайбрежие и в частност с проучванията на корабокрушенията при Урдовиза.

В залива южно от н. Урдовиза са известни останки от няколко дървени ветроходи от Османската епоха (1396 – 1878 г.). В периода 2000 – 2003 г., Центърът за подводна археология (ЦПА) и Институтът за корабна археология (ИКА), САЩ, проучиха съвместно един от тези археологически обекти, т. нар. „Китен 1“. В процеса на работа е обърнато внимание и на втори потънал кораб в непосредствена близост до първия, чийто корпус изглежда почти напълно запазен, с палуба все още на място. В периода 2015 – 2017 г., международният Черноморски археологически проект (Black Sea MAP) открива и документира 38 плавателни съда, датиращи от османския период и вероятно представляващи местни черноморски плавателни съдове. В този контекст, още тогава е взето решение да се проучи археологически второто корабокрушение от н. Урдовиза, тъй като (в комбинация с другите изследвани обекти), то дава възможност да се освети в дълбочина черноморското корабостроене от периода XVIII – XIX в., като крайна фаза на развитие на източносредиземноморската корабостроителна традиция от ранновизантийската епоха до морската глобализация от края на XIX – началото на XX в. Османските архиви не съдържат сведения за техническите и културните аспекти на корабостроенето по днешното българско черноморско крайбрежие. Такава възможност дава само корабната археология. Именно поради този научен интерес ЦПА работи съвместно с едни от най-добрите корабни археолози и реставратори на артефакти от морска среда от Австралия и САЩ.

В тазгодишната експедиция са включени и българските реставратори Виолета Караилиева и Дана Златанова, преминали специализацията проведена през март и април 2023 г. в Изследователският център на ИАК в Бодрум (Turkish Institute of Nautical Archaeology, Bodrum Research Center) и Лабораторията за консервация на археологически находки от морска среда към Музея за подводна археология (Bodrum Museum of Underwater Archaeology).
В рамките на археологическата експедиция при Урдовиза двете реставраторки изкараха водолазни сертификати по проект „Морска школа по подводна археология“ на ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВНИ, РЕГИОНАЛНИ И ОБЩИНСКИ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ“ на НФК и се включиха в проучването на корабокрушението.