Изложба „Българска археология 2023“ е 17-ата поред годишна експозиция с най-доброто от изминалото археологическо лято. Създадена е в партньорството с 23 исторически и археологически музея в България и Център за подводна археология, гр. Созопол.
Първият представен проект на Центъра за подводна археология е от проучването на пристанището при Созопол: богата колекция от добре запазени съдове от античността. В акваторията на Созопол има следи от живот, който далеч предшества гръцката колонизация. Още от 20-те и 30-те години на ХХ век, когато пристанището е драгирано за удълбочаване и разширяване, се знае, че на дъното има находки от праисторията и от класическия гръцки период. Знаем, че пристанището е било действащо още през праисторията, но е изглеждало по различен начин, днешният вълнолом е изкуствено създаден, а под тинята на дъното има огромно количество отпадъци, изхвърляни през вековете от търговските кораби. Част от предметите, разкрити през 2023 г. са в прекрасно състояние и носят изключително ценна информация, а някои се откриват за пръв път по нашето Черноморие.
Първите находки, намерени през 1927 г. в пристанището на Созопол, наистина свидетелстват предимно за Античността. С подновяването на проучванията през 2020 г. обаче цялостно се преосмисля запазеното на морското дъно културно наследство. Обитаването на южния край на тогавашния залив започва още през халколита, когато морското ниво е било с повече от 6 м по-ниско от днешното. Селището е изоставено в началото на IV хил. пр. Хр., но само няколко века по-късно, през ранната бронзова епоха, то отново е обитаемо от хора. Попада се на останки от дървени конструкции, върху които са създавани наколни сгради (най-късните праисторически останки са от средната бронзова епоха, началото на II хил.пр.Хр.).
Вторият проект на Център за подводна археология в изложбата „Българска археология 2023“ е във витрината с находки от кораба „Урдовиза“, потънал край Китен през османската епоха и проучван под ръководството на д-р Драгомир Гърбов. Дървеният търговски ветроход е добре запазен в безкислородната среда на дъното на Черно море, на дълбочина 8,5 м. Корпусът на плавателния съд е майсторски построен от масивна дъбова дървесина, а по съхранения инвентар те съдят за навигационните съоръжения и обичайния живот на кораба – инструменти, трапезна керамика и стъклария, приспособления за пушене и т.н. Впечатляващ е големият брой предмети, внос от Далечния Изток и Западна Европа, сред които са три порцеланови чашки за чай от Китай от династията Чинг (1636–1912) с изписан йероглиф на дъното, което е свидетелство за активния търговски обмен по море. Що се отнася до екипажа на кораба, то епиграфска находка от 2023 г. подсказва, че той е състоял от православни християни, поданици на Османската империя. Откритият през 2023 г. резбован дървен плакет съдържа христограм с популярната православна формула („Исус Христос Побеждава“) и имената на трима мъже: Костадин, Исак и Панайот, които най-вероятно са собствениците на кораба „Урдовиза“.
Изложбата е отворена за посещения до 26 май 2024 г. в Национален археологически музей гр. София
