ОБРАЗОВАНИЕ
Калин Димитров защитава магистърска степен по История с профил „Археология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1992 г. с дипломна работа на тема „Кръстовидни медни брадви в Югоизточна Европа“. Специализира в Париж, Centre de recherche et de restauration des musées de France (C2RMF), Louvre и Университет Гент, департамент по праистория.
През 2007 под ръководството на проф. Хенриета Тодорова защитава докторска степен с тема „Най-ранна медна металургия по Западния бряг на Черно море, ІV хил. пр. Хр.“
К. Димитров говори свободно френски, английски и руски.
ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
От 2020 К. Димитров изпълнява длъжността заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, като съвместява тази работа с работата си като морски археолог в Центъра за подводна археология, Созопол (ЦПА). В периода 2016 – 2020 г. К. Димитров е директор на ЦПА. От 2010 е гл. ас. д-р в секция „Праисторическа археология“ към Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките. В периода 2007 – 2010 е гл. ас. д-р в Центъра по Тракология при БАН. Преди това е работил като секретар на Катедра Археология на Софийски университет, международен редактор и журналист в различни медии.
ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ И ОПИТ
Научните му интереси са свързани с най-ранната металургия на Балканите, ранен добив и обработка на мед и злато. В областта на подводната археология интересите му са насочени към крайбрежните селища от периода V – ІІІ хил. пр. Хр., ранно корабоплаване и изследване на промяна на палеосредата.
Калин Димитров участва като ръководител, заместник-ръководител или член на екипа в редица археологически проучвания – потъналите праисторически селища в пристанището на Созопол, в залива пред устието на р. Ропотамо, потъналите крепости и пристанища на Несебър, потъналите кораби при Черноморец и нос Урдовиза.
В Калин Димитров е съръководител от българска страна на международния морски археологически проект „Черно море“.
К. Димитров е активен участник в дългогодишните археологически проучвания на праисторическите некрополи и селища край с. Дуранкулак, Добричко.
К. Димитров има богат опит като участник, координатор или ръководител в международни проекти: Проект „Промахон – Тополница“, „Османско корабокрушение Китен – Урдовиза“, Extension of the Danube Limes – UNESCO World Heritage in the Lower Danube, Danube Limes Brand, SEE/D/0307/4.3/X, South East Europe Transnational Cooperation Program; Проект DFG „Ressourcen und die Herausbildung von Ungleichheit. Rohstoffe und Kommunikationssysteme im prähistorischen Südosteuropa“ (Resources and the generation of inequality. Raw materials and communication systems in prehistoric Southeast Europe), съвместно с Университета Тюбинген.
През 2019 г. е избран за член на Научния комитет към Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство.
Член на Лимес комисията в България.
От 2016 г. е член на Съвета за теренни проучвания и Съвета за недвижимо културно наследство към Министъра на културата.
Активен участник в множество комисии за подготовка или изменения на нормативната база в областта на археология в Министерство на културата и Народното събрание на Република България.
От 2001 г. К. Димитров води различни курсове по археология в Софийски университет и Нов Български университет.
Съосновател и заместник-председател на Асоциация на българските археолози (АБА).