Южен поток
Проектът „Южен поток“ е първият широкомащабен морски археологически проучвателен проект в България, свързан с новострояща се инфраструктура в морето, използващ широк спектър от недеструктивни методи на изследване.
Обхваща територията на прилежащата морска акватория на Република България по трасето на планираната тръба на газопровода „Южен поток“ – цялата 12-милна морска зона до края на териториалните води.
Ефективно стартира през април 2014 г. след няколкогодишна подготовка и приключва със спирането на проекта „Южен поток“.
В периода май – юли 2014 г. са проведени интензивни търсещи мисии с използване на комплекс от недеструктивни дистанционни методи, включващи: сканиране с многолъчев ехолот, еднолъчев ехолот, странично сканиращ сонар, поддънен профилограф, магнитометър/градиентометър, морска електросъпротивителна методика и водолазни огледи.
Водолазните огледи са проведени в серия мисии в периода август – септември 2014 г.
Общата проучена площ възлиза на около 40 кв. км – ивица с дължина 24 км и широчина, в различните зони, от 1 до 3 км.
По време на проекта са постигнати нови стандарти за плътност и детайлност на проучването, които значително надхвърлят нормативно установените за момента. Това представлява пионерско постижение на ЦПА към онзи момент. Използвани са и множество иновативни решения в различни направления по отношение на използваната хидрографска и геофизична апаратура, прилаганите методи и получените резултати.
В процеса на работа са установени повече от 100 обекта по дъното на морето, като над 40 от тях са оценени с археологически потенциал, а над 20 са проверени чрез водолазни огледи и филмов материал.
Еднозначно е установено едно корабокрушение на ветроходен кораб, но за съжаление, с прекратяването на проекта то не е проучено в детайл.
Установено е също наличието на стари минни линии-заграждения, като част от тях впоследствие са обезвредени от Военноморските сили.
Паралелно е изследвана подробно геологията и седиментологията на района. Получените данни обогатяват с фактологичен материал множество други научни дисциплини извън археологията.
На тяхна основа е създадена обширна база данни, която впоследствие е използвана за различни цели от различни специалности.
Въпреки че проектът практически остава недовършен, той изиграва решаваща роля в развитието на недеструктивните методи на проучване за целите на археологията – както на национално, така и на международно ниво. На практика са приложени множество дистанционни методи – както за пряко откриване на обекти и оценка на техния археологически потенциал, така и индиректни методи, предоставящи ценна информация за развитието на археологическото познание. Сред тях са поддънен профилограф и електросъпротивителни методи, на чиято основа са развити хипотези за реконструкция на палеотерените в района и впоследствие изграждане на прогностични модели за потенциално подходящи места за наличие на праисторически селища, за които има данни и от други проучвания.
