Морски археологически проект Черно море

Морски археологически проект Черно море е дългосрочен морски археологически проект, който се осъществява в българската акватория на Черно море между 2015 г. и 2019 г. Проектът е финансиран от дарителски фонд Юлия и Ханс Раузинг чрез Фондация за експедиции и образование, Великобритания. Проектът се изпълнява в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на културното наследство под вода (2001). В съответствие със статута на Р България като една от първите държави подписали и ратифицирали Конвенцията, проектът има за цел да илюстрира най-добрите практики в отговор на многобройните заплахи към подводното културно наследство, преобладаващи в други части на света. 

Основни партньори в проекта са Центърът за морска археология (ЦМА), Университет на Саутхемптън, Великобритания, Центърът за подводна археология (ЦПА), България и Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), подпомагани от партньори от водещи световни институции и компании – Университета на Кънектикът, САЩ, Морския археологически научно-изследователски институт, Södertörn (MARIS) към Университета на Södertörn, Швеция, Гръцкия център за морски изследвания (HCMR) и шведската компания специализираща във високотехнологични морски изследвания MMT.

Чрез интердисциплинарни изследвания в областта на морската археология целта на проекта е да работи за решаването на основни въпроси, свързани с геологията, околната среда и човешката история в черноморския регион.

Основната цел на проекта е осъществяването на морски археологически проучвания в българските води на Черно море, за да бъде картографирано подводното културно наследство на България. По този начин проектът допринася за създаването на база данни за човешката дейност в региона през праисторическите и исторически периоди и за влиянието на тази дейност върху околната среда. 

Специфичните цели на проекта са: 

  • Реконструкция на кватернерните палеоландшафти на българския шелф; 
  • Локализиране, картиране и регистриране на всяко свидетелство за човешка дейност през праисторически и исторически периоди, като напр. селища и др. 
  • Локализиране, регистриране и интерпретация на останки, свидетелстващи за морските контакти в древността, като корабокрушения и свързана с корабоплаването инфраструктура; 
  • Изследване на данни за човешкия отговор към променящото се морско ниво през плейстоцена и холоцена;
  • Прецизиране на съществуващите криви за промените на морското ниво в Черно море.

По време на първия сезон от проекта, през 2015 г. от борда на гръцкия научноизследователски кораб Егео и българския Номад се извърши геофизично заснемане на площ от 1000 м2, на базата на което се построи триизмерен модел на морското дъно. Неговата цел бе да послужи за основа на последващи анализи за подводната палеосреда и колебанията на нивото на Черно море през последните 15000 години, както и за изработването на детайлна геологическа карта на шелфовата зона. По време на геофизичното картриране бяха регистрирани няколко корабокрушения на дълбочини между 40 и 300 метра. 

Работата през следващия полеви сезон – септември 2016 г се извърши от борда на офшорния изследователски кораб Стрил Експлорър на шведската компания ММТ. Той е оборудван с едни от най-съвременните високотехнологични системи – два дистанционно управляеми апарата (ROV): Surveyor Interceptor, оборудван с пълен набор от геофизични инструменти, както и светлини, камери с висока разделителна способност и лазерен скенер; и ROV Supporter, снабден със системи за триизмерна фотограметрия и видео с висока резолюция. С цел да се изследват кватернерните палеоландшафтни промени на българския шелф, през този сезон се събраха общо седемдесет и три геоложки седиментни проби.

През 2017 година се проведе третата полева археологическа кампания, при която с изследователския кораб Хавила Субсий продължиха проучванията в българската акватория на Черно море. Беше завършена програмата за седиментно сондиране, като акцентът беше поставен върху крайбрежни зони с висок потенциал за обитаване през праисторията в акваторията на Созопол и нос Урдовиза, както и в морските пространства край река Ропотамо и река Велека. Общият брой на събраните седиментни проби за всички сезони е 94 и са картрирани приблизително 2000 км2. 

През 2017 продължиха и дълбоководните проучвания с дистанционно управляеми подводни апарати на дълбочини над 2000 метра. Чрез тази най-съвременна техника през трите полеви кампании на проекта са открити и изследвани останки от 65 корабокрушения. Най-старият проучен кораб лежи на дълбочина 1700 метра и датира от времето на древногръцката колонизация на Черно море през 5 век пр.н.е. Открити са и два изключително добре запазени кораба от Римската епоха, датиращи от 3-4 век, както и много добре запазен кораб от Ранновизантийската епоха, лежащ на дълбочина 2000 метра. Сред проучените корабокрушения най-многобройни са тези от Османския период (17-19 в.).

Характерното за всички документирани корабни останки е непознатата от другаде по света изключително висока степен на запазеност, дължаща се на безкислоридната среда в дълбочините на Черно море. 

Въпреки че самото изследване на корабокрушения не е било заложено в програмата на Черноморския проект, се е осъзнало, че неизбежно ще бъдат открити останки от потънали кораби. Съгласно условията на разрешението, издадено от българските институции, тези корабокрушения са оценени и докладвани. Броят на откритите потънали кораби и нивото на тяхното запазване обаче предложиха изключително богатство от нови знания и предизвикаха по-голямо внимание от първоначално очакваното.

Нов аспект в проучванията през сезон 2017 беше спускането над 90 метра дълбочина на водолазен екип начело с проф. Джон Адамс, подводният оператор Роберто Риналди и двама осигуряващи водолази. С помощта на водолазен апарат със затворен цикъл екипът проучи кораб от 10-ти век, впечатляващ с изключително добре запазена дървена конструкция. 

Друго нововъведение през третия сезон беше използването на два преносими принтера за отпечатване на умалени корабни модели, от вече готовите дигитални тримерни модели. Чрез тях се забелязват малките детайли от корабната конструкция.

Група ученици от Великобритания и през сезон 2017 се обучаваха в методите на научноизследователската работа, друг аспект заложен в проекта. Под ръководството на изследователите на борда, те взеха участие във всчики научноизследователски дейности на борда – пробонабирания, триизмерно принтиране на корабни модели, наблюдение и документиране на потънали кораби. Под формата на лекции, те бяха запознати с българска история и археология, геофизичните и дистанционни методи в археологията.

В края на 2018 г. се проведе научна конференция където се представиха първите резултати от морската археологическа експедиция. 

Като продължение на Черноморския проект, между 2017 и 2019 г. се извършиха подводни археологически разкопки на многослоен обект в залива пред устието на река Ропотамо. В него отново участва международен екип, като акцент беше обучението на български и чуждестранни студенти по морска археология. Повече за резултатите от подводните археологически разкопки на Ропотамо, може да видите в категория ПРОЕКТИ и ГОДИШНИ ОТЧЕТИ.