Созопол – антично пристанище
Созополското пристанище, разположено между остров Св. Св. Кирик и Юлита и полуостров Скамни, има дълга история на използване и трансформация – от Античността до съвремието. Макар природните условия да го правят удобно място за акостиране, сегашният му облик е резултат от мащабни строителни дейности през 20-ти век (особено 1927-1930 и 1980-те години). Тези дейности водят до откриване на значими археологически находки – от праисторически времена през Османския период до най-новата ни история.
Археологическите проучвания в акваторията на Созопол започват активно през 1970-1980-те години, и се свързват с най-ранните години от създаването и развитието на ЦПА, когато започват да се оформят методиката на работа и разрастването на силна научна общност с интереси към морските проучвания и подводната археология. С това начало се свързват имената на ключови български учени като Александър Фол, Михаил Лазаров, Венцислав Попов, Калин Порожанов, Божидар Димитров и Атанас Орачев. Тогава са открити следи от потънали селища от късния халколит (края на 4 хил. пр. Хр.) и ранната бронзова епоха (началото на 3 хил. пр. Хр.), както и значително натрупване на останки показващи непрекъснато използване на пристанището от 7 в. пр. Хр. до късната античност.
След над 15-годишен период без проучвания, през 2020 г. екип на ЦПА възобновява теренната работа в акваторията на Старото рибарско пристанище в Созопол. Спасителните подводни археологически проучвания се провеждат във връзка с проект на община Созопол за монтиране на плаващи кейове. Те водят до преоценка на резултатите от по-ранните проучвания от 20-ти век и до създаване на дългосрочна програма за подводни археологически изследвания в акваторията на Созопол. По време на тези проучвания, на дълбочина между -4,7 м и -5.1 м, се проследява пласт с многобройни материали от Османския период, част от тогавашното пристанище. Проучвайки по-долните пластове до дълбочина -5.6 м, археолозите разкриват пласт от античното пристанище на Аполония, който е силно наситен с фрагменти и почти цели трапезни и кухненски съдове, амфори, лампи, фрагменти от питоси и др. Тяхното натрупване се е случвало в период от над 1000 години – от архаичния период до късната античност. На около -6,3 м дълбочина е проследен пластът принадлежащ на морското дъно от 7 в. пр. Хр. Начинът на формиране на пластовете от античното пристанище е чрез изхвърлянето от корабите на повредените вещи на екипажа, и на стоки неподлежащи на поправка.
Най-ранните находки, основно керамични фрагменти от фина и трапезна керамика, открити в този участък, се датират ок. 600 г. пр. Хр. А от архаичния период се откриват основно чаши и по-малко паници/ купи със семпла украса от ивици и допълнителни елементи като точкови розети, докато класическият период е засвидетелстван единствено с чернофирнисови съдове. Най-многобройни сред находките са материалите от архаичния и класическия период (6-5 в. пр. Хр.), като най-масово откривана група от категорията на трапезната керамика е тази на съдовете за пиене. Наред с трапезната керамика се откриват голям брой транспортни амфори, отново най-многобройни са тези от архаичния и класическия период. В керамичната колекция присъстват и сравнително голям брой съдове за готвене – гърнета (хитра), най-често с капаци, и по-отворени форми.
Анализът на данните от проучванията през 2020 г. установява, че през историческите периоди Созополското пристанище е било достъпно за по-големи кораби само от север, където е имало много тесен вход с ширина едва 12-14 м. Днес, той е преграден с вълнолом, свързващ острова с материка. Близо до остров Св. Св. Кирик и Юлита се е намирала най-дълбоката част на пристанище Созопол, достигаща до -8,3 м. Историческото пристанище е заемало почти цялата ширина на акваторията между Св. Св. Кирик и Юлита и Скамни. След входа в югозападна посока дъното плавно се е издигало до около -3 м, като дълбочините между -3.6 м и -4.5 м са били най-добри за сигурно закотвяне на по-големи кораби. Пристанището не е имало вход от юг, който да е бил използваем за съдове, газещи повече от 1 м, поради наличие на плитчини по линията между южния край на остров Св. Св. Кирик и Юлита и материка. Тези естествени дадености на акваторията между остров Св. Св. Кирик и Юлита и полуостров Скамни радикално са променени по време на строителството на пристанището от 1927 – 1930 г., когато тесният вход от север е затворен и е прокопан нов широк вход от югозапад. При прокопаването от 1927 г. и при по-късните строителни дейности под вода е унищожена по-голямата част от пласта от пристанищна акумулация от историческото пристанище, а на много места и пластът от ранната бронзова епоха.
Ако искате да научите повече за Созопол – антично пристанище, вижте годишните отчети и отделни научни статии в НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ.
През следващите кампании (2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г.) от заложената дългосрочна програма на ЦПА, паралелно с разкопаването на пластовете от античното пристанище на Созопол, се разкриват и останки от потъналите праисторически селищни структури от края на 4 хил. и началото на 3 хил. пр. Хр. Вижте повече информация за тяхното проучване в Созопол – праисторическо селище.
