Снощи, в двора на Етнографския музей – Бургас се състоя възпоменание по случай 10 години от кончината на Христина Ангелова. Поменът събра настоящи и бивши колеги от Института за подводно наследство с нейното семейство, приятели, съученици и професионални съмишленици. Споделени бяха думи на обич и спомени с много тъга. Емоционална беше срещата на хора, които са били част от житейския и професионалния ѝ път и без изключение, неимоверно я обичаха.
Нямаше как да не обичаш Христина!
Невъзможно е да забравим широката синеока усмивка, която гледаше в бъдещето, гонеше най-високи стандарти в проучванията си и ни позволи да се съизмерваме с големите лидери в подводната археология. Тя беше Центърът за подводна археология! Ръководеше го близо 30 години и ни остави богато наследство. Тя изведе българските подводни изследвания на световната сцена, участваше в международни форуми, черпеше опит и идеи и всички я познаваха, беше заобиколена от водещите фигури в морските проучвания, които бяха и нейни приятели, и които търсеха мнението ѝ и ултимативно я канеха в своите инициативи. Светът познаваше и признаваше постиженията на българската подводна археология! Държеше работата на Центъра да е в крак със съвременните тенденции и постижения, които познаваше добре и към които постоянно се стремеше. Беше основоположник и новатор. Извърши немислимото в годините, когато българската държава възнамеряваше да ликвидира съществуването на Центъра, като съумя да прокара и осъществи приемането на Конвенцията за подводно културно наследство на ЮНЕСКО и така България стана втората страна в света и първата в Европа, която я ратифицира! А последвалите промени в националното законодателство нямаше да дадат шанс на нито един държавен чиновник никога повече да си помисли, че може да закрие Центъра за подводна археология!
Тя спечели много битки и плати цената на днешните ни успехи!
Именно за това сме изпълнени не само с благодарност, но и с огромна отговорност!
Благодарение на Христина днес, десет години след кончината ѝ, в навечерието на 50-тата годишнина на Центъра за подводна археология, той стои достойно като новосъздаден Институт за подводно наследство под егидата на ЮНЕСКО, каквато беше мечтата ѝ и никой вече не може да оспори неговия международен авторитет, експертиза и дълбоки традиции.
А иначе – голямото ѝ сърце знаеше как да се радва на живота и как да обича!
Нека е светла паметта и!
От: Найден, Калин, Поля, Петър, Ивелина, Здравка, Виктор, Желязко, Ирена, Александра, Драгомир, Кирил, Дорето, Галя
Архивните снимки са от семейството на Христина и от Татяна Байкушева.
Снимките от помена са на РИМ-Бургас