Созопол – Археологически проучвания (1927 – 2021)

Първите проучвания от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век са поставени в контекста на тракийските изследвания и са доминирани от концепцията за Трация Понтика. През този етап интересът е насочен към събиране на данни за ранно корабоплаване чрез проучване на древни корабни стоянки и пристанищни съоръжения, маркирани от концентрации на каменни котви, каменни и оловни щокове или подводни вълноломи. Основен резултат на този етап от развитието на ЦПА е институционалното укрепване на организацията, създаването на силна научна общност с интереси към морските проучвания и подводната археология и представяне на първите резултати от подводните изследвания пред широката публика чрез музейни експозиции и публикации. С това начало следва да се свържат имената на Александър Фол, Михайл Лазаров, Венцислав Попов, Калин Порожанов, Божидар Димитров и Атанас Орачев. 

Следващият етап на подводните проучвания в акватория на Созопол продължава от средата на 80-те до самото начало на 90-те години на ХХ век и е маркиран от откриването на останки от потопени праисторически селища от късния халколит и ранната бронзова епоха в пристанището на града (обр. 1). През 90-те години се провежда серия подводни разкопки на тези селища, по време на които са направени ценни стратиграфски наблюдения. Проведените разкопки поставят нови изследователски проблеми пред подводната археология в България, свързани с промените в нивото на Черно море в миналото и изследването на т.н. „Преходен период“ между халколита и началото ранната бронзова епоха по Западното Черноморие. Важно е да се отбележи, че в този период наред и успоредно със стратиграфското археологическо разкопаване започва широко да се прилагат интердисциплинарни изследователски методи чрез привличане на български и чуждестранни външни специалисти от различни специалности. Провеждат се пионерни хидрографски и геофизични проучвания с археологическа насоченост, прилагат се компютри и цифрови методи, извършват се палеоекологични и дендрохронологични изследвания. През следващите десетилетия този интердисциплинарен подход се утвърждава като отличителните черта в работа на ЦПА. 

След една пауза от повече от 15 години, прекъсната от епизодичен опит за подновяване на разкопките на праисторическите селища от 2005 г., през 2020 г. ЦПА провежда спасително археологическо проучване в акваторията на т.н. „Старо рибарско пристанище“ във връзка с проект на община Созопол за монтиране на плаващи кейове. Резултатите от разкопките през 2020 г. довежда до преоценка на предишните проучвания и до създаване на комплексна дългосрочна програма за подводни археологически изследвания в акваторията на Созопол, планирана до 2025 г. 

Като първи етап на тази програма през 2021 г. с финансиране от Министерство на културата и по договор за спасителни разкопки са извършени разкопки в южната част на пристанище Созопол в т.н. „Сектор изток“. Открита е добре запазена част от селището от ранната бронзова, която предстои да се допроучи през 2022 г. 

Резултатите от 2021 г. потвърдиха основната работната хипотеза на дългосрочната програма, че в този участък от пристанището съществува част от селището от ранната бронзова епоха, което не е разрушено при драгажни работи и което има добра перспектива за цялостно изследване на развитието на праисторическите селища от Созопол. 

Макар естествените дадености на Созополското пристанище да са изключително добри и то да е било използвано интензивно през Античността, Средновековието и в по-ново време, то е добило днешния си облик след реализацията на няколко големи строителни проекта през 20 век, по време на които са открити многобройни археологически материали под вода. Поради това историята на археологическите проучвания в пристанището на Созопол е неделима от дейностите по изграждане на самото пристанище, при която върху значителни площи са изградени кейове и вълноломи чрез засипване и драгиране (обр. 2.). 

Първият сред тези инфраструктурни проекта е свързан с построяването на т.н. Рибарско училище на остров Св. Св. Кирик, реализиран между 1925 г. и 1930 г. Тогава е изграден и първият съвременен пристан в Созопол. В рамките на този проект е построена насип и вълнолом (1927 г.), така че днес бившият остров Св. Св. Кирик и Юлита е свързан с материка със сухоземна връзка и фактически вече не е остров. След построяването на този вълнолом „Старото пристанище“ е защитено от север и днес е сред най-сигурните убежища по българското крайбрежие (обр. 3). При строителството на пристанището през 1927 г. е извършено мащабно драгиране за увеличаване на дълбочината на фарватера (обр. 4, 5). При тези удълбочителни работи е събран богат археологически материал (над 300 керамични съда от различни епохи - Бронзова епоха, Античност, Средновековие; антични надгробни паметници, вотивни релефи) (Панделеев 1929; Гълъбов 1952; Гълъбов 1965, Panayotova 1994, Panayotova et ali 2014; Panayotova, Damyanov, Stoyanova 2015). 

През втората половина на 80-те години на 20 век при изграждане на „Новото рибарско пристанище“ Созопол отново се извършва драгиране и одълбочаване, този път в югоизточната акватория. При тези дейности са открити праисторически материали, сред които за първи път са разпознати и такива, датиращи от късния халколит. 

2.2.1. Сектор “Созопол 1”.

В зоната на сектор 1 морското дъно е на дълбочина 4.3 - 4.6 м и е хоризонтално (квадрати H, D, G). Пласт № 1 се състои от морски седименти и археологически материали от различни епохи, които не са открити in situ. Той е с дебелина 0.35 – 0.5 м. На места е напълно унищожен от удълбочителните дейности в пристанището. Образуван е по времето, когато мястото представлява морски залив, който е използван като пристанище. Началото на този период по всяка вероятност е след края на 2 хил. пр. Хр.

Пласт № 2 също е силно нарушен от драгажни дейности в пристанището и на места почти липсва. В запазените си части горната повърхност на слоя е равна, което според В. Драганов е индикация за образуването му в сладки и сравнително спокойни води. Този геоложки слой, изследван основно в Сектор 2 (квадрати A, B, C, E), където е по-добре съхранен, е богат на органична силно разградена материя, което също сочи, че е формиран спокоен воден басейн с променлив рижим на периодично заливане и пресушаване, стимулирали гниенето на органиката. В археологическо отношение слой № 2 представлява горното силно разрушено ниво на следващия пласт – № 3, който съдържа останки от къснохалколитно селище. Разрушенията са вследствие на природни процеси свързани или с промяна на околната среда – периодични заливания и пресушаване (Ангелова, Драганов, 1994, 17-18) или с хидротехническите дейности, извършвани в пристанището (Draganov, 1998, 215).

Пласт № 3 е ненарушен антропогенен слой, с множество находки in situ. Дебелината му е около 0,2 м. Той е с най-висока концентрация на археологически материали, основно керамика, подови замазки, ходови нива, дървени конструкции и други останки от селището. Датиран е във финала на халколита и първите фази на преходния период (приблизително 4100 – 3850 г. пр. Хр.). Установено е, че съществуването на селището е прекратено с пожар, следи от който личат по някои от дървените конструкции и керамиката (Ангелова, Драганов, 1994, 18). 

Пласт № 4 е теренът, върху който е било построено селището. Този пласт е създаден в морска/водна (?) среда, свидетелство за което са черупките на раковини, кръгли камъчета, пясък. Те се появяват още в края на пласт № 3 (1 – 1.5 м от морското дъно), но се увеличават в дълбочина, като на 1.8 м структурата и съдържанието на пласт № 4 наподобяват тези на дъното на воден басейн (Draganov, 1998, 214). Пластът е с неустановена дебелина, но съдържа археологически материали на дълбочина до 2,1 – 2,3 м от повърхността на морското дъно. Това са следи от негативни форми, запълвани по време на обитаването на селището, вкопани или забити дървени конструкции на сгради и др. Общата дебелина на къснохалколитните натрупвания (№ 2, 3, 4) на места достига 2,1 м и археологически материали се откриват на дълбочина до около 6,5 – 7,0 м от морското ниво. В сектор Созопол 1 (квадрати H, D, G) почти липсват находки от РБЕ.

2.2.2. Сектор „Созопол 2”

В зоната на сектор 2 (квадрати A, B, C, E) морското дъно е на дълбочина 5 – 5,1 м и е хоризонтално. Пласт № 1 е същият като в сектор 1, но с наличие на многобройни находки от РБЕ (обр. 6, 7).

Пласт № 2 е с дебелина от 0,40 – 0,45 м. Той е с голяма концентрация от разградена органична материя. Горната му повърхност е равна, което е индикация за образуването му в сравнително спокойна вода. Пластът съдържа археологически останки от селище от края на първа фаза на РБЕ (3000 – 2800 г. пр. Хр.). Археологическите находки (керамика, животински кости, дървени конструкции от сградите), макар и многобройни, не са in situ и са концентрирани предимно в горните десетина сантиметра на пласта. Редица детайли и наблюдения сочат, че сградите са били издигнати на стълбове с дървени подове – платформи издигнати на около 0,7 м/ 0,8 – 0,9 м над терена. Заравнената повърхност на слой 2 и многото разградена органична материя, дават основание на проучвателите да предположат, че селището е съществувало в близост до (сладко)воден басейн, чийто брегове периодично са били заливани при покачването на водното ниво (Ангелова, Драганов 1994, 17; Draganov, 1998, 215). Причината за разбърканите археологически материали и липсата на такива in situ е обяснена с „периодичните промени в околната среда, които са извадили от културните пластове всички по-леки органични и други останки, образувайки постепенно хаотичен пласт по време на последователните заливания на района със сладка или морска вода или неговото временно пресушаване” (Ангелова, Драганов, Димитров, 1994, 17). Поради силно нарушения културен пласт не може да бъде определена дебелината на археологическите натрупвания по време на съществуването на селището. Сградите са били изградени върху дървени платформи, построени върху множество колове, забити в терена на дълбочина от около 1,6 – 1,7 м. Според проучвателите голямото количество носещи колове, които не са на едно ниво, показва, че това на селището са извършвани множество разновременни ремонтни и укрепителни дейности.

Следващият пласт в дълбочина е културен хиатус с различна дебелина в различните квадрати. В квадрат В той е 0,4 м, а в квадрат F – 0,8 м. Разликите в дебелината е следствие от денивелацията на древния терен. Хронологически хиатусът се отнася към финала на преходния период и формиращите етапи на ранната бронзова епоха (Ангелова, Драганов, Димитров, 1994, 17). Той е образуван във водна среда (Draganov, 1998, 215) по времето, когато теренът през КХЕ е бил залят вследствие на покачването на морското ниво. 

Следващият пласт е същият като пласт № 4 в сектор 1. Там археологически находки са открити на дълбочина между – 1,4 и – 1,6 м от повърхността на морското дъно или на около 6,5 м от морското ниво (Ангелова, Драганов, 1994, 17-20; Draganov, 1998, 214-218).

2.2.3. Сектор 3.

Секторът се намира на югоизток от сектор 2 (квадрати A, B, C, E) (обр. 6, 7). В него са засвидетелствани следи от напълно разрушено селище от ранната желязна епоха (Angelova, Draganov, Dimitrov, 1995, 54-55).

Освен тези три археологически проучени сектора, останки от праисторическите селища са открити в западния край на залива, до бреговете на о. Св. Кирик, в близост до пристана на гранична полиция. Те са регистрирани от Центъра по подводна археология, но до момента не са проучени. 

Освен описаните по-горе археологически структури, чието откриване под вода е свързано с промените на бреговата ивица, в акваторията на пристанище Созопол са откривани и многобройни единични находки, свързани с факта, че акваторията между остров „Св. Св. Кирик и Юлита” и Стария град е била основно пристанище на града през вековете.

През 2005 г. частично е проучен археологически кв. с размери 5х5 м, разположен непосредствено северно от пл. кв. F, проучван през 1990 година (обр. 6). Изборът на мястото на разкопаване през 2005 г. е избран поради факта, че в пл. кв. F е констатирана най-добре запазената стратиграфска суперпозиция между останки от РБЕ и такива от късния халколит при ясно изразен хиатус.

Проучването започва от морското дъно, което в мястото на разкопаване лежи на около –5.5 м под морското ниво (в документацията от 2005 г. не е посочено как са измервани дълбочините по време на проучването, поради което посочените тук данни следва да се смятат за ориентировъчни).

В края на проучването в сондаж в рамките на квадрата е достигната дълбочина до – 1,1 –1,4 м, т.е. вероятно е достигната дълбочина не по-голяма от –6,6 –6,9 м под морското ниво, като културният пласт не е изчерпан. 

Многобройните материали от РБЕ и късния халколит се откриват разделени в два стратиграфски пласта, между които лежат рехав глинест пласт и пласт натрошени миди с обща дебелина около 0,4 м. Пластът с халколитна керамика, открит на дълбочина около –0,75 м от нивото на дъното (вероятно ок. –6,2 м под морското ниво), има морски характер и е наситен с черни миди и миди кардиум. Под пласта с халколитни материали (керамични фрагменти, хоризонтални дървени елементи, рогови и костни оръдия, фрагменти глинена обмазка) в дълбочина е разкрит плътен глинест пласт, който не е изчерпан. Находките от 2005г. не са много богати, но потвърждават датировката на предишните проучвания – финален халколит и РБЕ. Керамиката е силно фрагментирана. Разкрити са около 50 вертикални дървени кола със среден диаметър малко повече от 13 см. В запазената документация не е коментирана тяхната хронология, но изглежда се приема, че са част от конструкцията на сгради от РБЕ. Поради факта, че проучването от 2005 г. не е довършено, видът на сградите от халколита и начинът на тяхното изграждане остават неясни. 

Археологическото разкопаване е реализирано в един план-квадрат (пл. кв. Z), разположен на 7 м югозападно от най-външните котви на понтоните. Морското дъно на мястото на разкопаването е на дълбочина –4,1 м. 

На дълбочина между –4,7/–4,8 и –4,9/–5,1 м се проследява пласт с многобройни материали от османския период, който може да се интерпретира като пристанищна акумулация (морско дъно) от тази епоха (Обр. 2, b). 

От дълбочина –4,9/–5,1 м до –5,5/–5,6 м е проследен пласт, който е силно наситен с археологически находки от Античността: фрагменти и почти цели трапезни и кухненски съдове, амфори, глинени лампи, фрагменти от питоси и др (обр. 10–12). Пластът има характер на пристанищна акумулация и показва, че мястото на проучването е част от античното пристанище на Аполония. Ясно се проследява стратиграфска последователност на натрупване на материали от архаичния период до късната античност, покриващи период от над 1000 години (обр. 12). 

От дълбочина –5,5/–5,6 м археологическите материали изчезват. До около –6,15/–6,3 м е проследен сив стерилен пласт, който подстила пласта с архаична керамика. Горната повърхност на сивия пласт може да се интерпретира като морското дъно от VІІ в. пр. Хр., върху което през следващите векове се натрупва античната пристанищна акумулация. 

От дълбочина –6,15/–6,3 м се забелязва уплътняване и изсветляване на седимента, който преминава в жълто-сив. Този по-песъчлив пласт е проследен до дълбочина –7,4 м, като в него не са регистрирани никакви следи от антропогенна дейност (Обр. 2, b). 

От хронологическа гледна точка най-много материали има от архаичния и класическия период (VI-V в. пр.Хр.), със спад през IV в., особено след средата му, и значително по-скромно представени елинистически и римски/късноримски период. Добър индикатор за тези колебания в откритото количество керамика са съдовете за пиене, които са най-многобройната категория от трапезната керамика. Към VІ в. пр.Хр. се отнасят 27 идентифицирани екземпляра – чаши с розети и йонийски киликси, към които могат да се прибавят два скифоса от ок. 500 г. пр.Хр. В V в. пр.Хр. могат да се датират 14 чернофирнисови чаши – скифоси и други както и още три съда се отнасят към прехода към следващото столетие. На този фон IV в. пр.Хр. е засвидетелстван само от два фрагмента, което очертава хиатус около средата на IV и втората четвърт на III в. пр.Хр. Елинистическият период е илюстриран с едва десетина съда от III-II в. пр.Хр. (кантароси, чаши с релефна украса и др.). Римският период също е представен много скромно. 

Транспортните амфори до голяма степен повтарят хронологичната вариация от в количеството находки. Отново архаичният и класическият период са най-добре представени, но има и голям брой екземпляри от първата половина на IV в. пр.Хр., когато например се датират трите открити хераклейски амфори с енглифични печати. Запазва се впечатлението за рязък спад през последните три-четири десетилетия на IV и първата половина на III в. пр.Хр. – например отсъстват характерните за периода амфори с гъбовидни устия. 

В керамичната колекция присъстват и сравнително голям брой съдове за готвене – гърнета (хитра), най-често с капаци, и по-отворени форми (лопас). Те затвърждават впечатлението за утилитарен характер на комплекса.

Основните заключения от проучването през 2020 г. в пл. кв. Z могат да се резюмират, както следва: 

Тази част от Созополското пристанище не е драгирана, стратиграфията й не е нарушена и представя в пълнота историческото му развитие, покривайки времето от края на VІІ в. пр. Хр. до наши дни. Пл. кв. Z вероятно попада в една от най-важните зони на търговското пристанище на Аполония Понтика. В обхвата на проучената площ не са открити останки от праисторически селища. 

Осмислянето на заключенията от разкопките и наблюдаваната ситуация в централната част на пристанището доведе до цялостна ревизия на данните от археологическите проучванията на ЦПА от 80-те и 90-те година на ХХ в. в светлината на драгажните работи и строителните дейности в пристанището на Созопол през последните 100 години. Резултатите от този анализ, извършен с помощта на специално създадена ГИС база данни, могат да се резюмират, както следва: 

През историческите периоди созополското пристанище е било достъпно за по-големи кораби само от север, където е имало много тесен вход с ширина едва 12–14 м. Този проход, днес преграден с вълнолом, свързващ острова с материка, е бил разположен близо до остров Св. Св. Кирик и Юлита. Непосредствено до него се е намирала и естествено най-дълбоката част на пристанище Созопол, достигаща до –8,3 м. Историческото пристанището е заемало почти цялата ширина на акваторията между Св. Св. Кирик и Юлита и Скамни. След входа в югозападна посока дъното плавно се е издигало до около –3 м, като дълбочините между –3,6 м – 4,5 м са били най-добри за сигурно закотвяне на по-големи кораби. Пристанището не е имало вход от юг, който да е бил използваем за съдове, газещи повече от 1 м, поради наличие на плитчини по линията между южния край на остров Св. Св. Кирик и Юлита и материка. 

Тези естествени дадености на акваторията между остров Св. Св. Кирик и Юлита и полуостров Скамни радикално са променени по време на строителството на пристанището от 1927 – 1930 г., когато тесният вход от север е затворен и е прокопан (драгиран) нов широк вход от югозапад. Именно при това прокопаване през 1927 г. са събрани първите археологически находки от пристанището, които произхождат от пласт, който е бил на дълбочина между –3,5 и –6 м. При прокопаването от 1927 г. и при по-късните строителни дейности под вода е унищожена по-голямата част от пласта от пристанищна акумулация от историческото пристанище, а на много места и пластът от РБЕ. Именно поради това при проучванията от 90-те година на ХХ в. стратиграфската суперпозиция на селището от РБЕ и от КХ е констатирана само в един сектор, като много от наблюденията остават недокрай обяснени. 

В резултат на проучванията от 2020 г. и цялостния анализ на археологическите данни е формулирана хипотезата, че в източната половина на обект Пристанище Созопол могат да се проучат в ненарушено състояние археологическите напластявания от историческите периоди и праисторията (обр. 14). 

1. Пласт І. Морски рехав пясъчен пласт с миди с отделни камъни. Пясъкът е сравнително едър. Дебелина на пласта – ок. 0,2 м, лежи между -2,5/3 и -2,7/3,1 м. 

В пласта се срещат смесени археологически материали – няколко нехарактерни фрагмента на ръка, вероятно датиращи от ранната бронзова епоха, фрагмент от късноархаичен йонийски киликс от средата на VІ в. пр. Хр., фрагменти от антични и късноантични амфори, средновековни и османски фрагменти, съвременни материали. Събрани са и няколко фрагмента антична строителна керамика. 

Смесеният характер на материала, както и видът на седимента сочат, че този пласт е преотложен – насипан е върху естественото дъно. Това преотлагане вероятно датира от 80-те години на ХХ в. и се е случило при драгиране в близост. 

2. Пласт ІІ. Морски рехав пясъчен пласт с миди с отделни камъни. Пясъкът е сравнително едър, срещат се отделни по-едри камъни. Дебелина на пласта – ок. 0,4/0,5 м, лежи между -2,7/3,1 м и -4,3/4,35 м. Пласт І и пласт ІІ не са стабилни и се наложи укрепване на изкопа. 

Седименът в пласт ІІ е по-тинест от този на пласт І. В горната част на пласт ІІ се срещат керамични фрагменти, огладена от прибойна дейност. При навлизане в дълбочина се срещат фрагменти от керамика от историческите периоди, като не се наблюдава ясна стратиграфска последователност. Все пак следва да се отбележи, че най-ранните материали – късноархаичен или класически лопас и лекит от втората половина на ІV в. пр. Хр. – се откриха в долната част на пласта. 

Пласт ІІ е естественото дъно на акваторията, върху което са отложени пристанищни материали през историческите периоди. Поради по-малката дълбочина пластът непрекъснато е бил в движение, разбъркан е и керамиката е силно повредена. 

3. Пласт ІІІ. Морски пласт с преобладаващи стриди. Съдържа отделни обли камъни, големи черни и други миди (дяволски нокът и др.). Дебелина на пласта – ок. 0,7/0,8 м, лежи между –4,3/4,35 м и –4,7/4,8 м. Пластът е сравнително стабилен и позволява разкопаване без укрепване на изкопа. 

В пласта със стриди се срещат само фрагменти на ръка, датиращи от ранната бронзова епоха. Фрагментите са малобройни, силно ерозирали. Характерните фрагменти са десетина, сред които два с украса от набодени точки. Керамичният материал, доколкото може да се характеризира, е идентичен с този от проучванията в Созопол от края на 90-те години на ХХ в. и следва да се отнесе към финала на ранната бронзова епоха. Фрагментите от ранната бронзова епоха са отложени в стридения пласт. Открити са фрагменти горяла мазилка със следи от транспорт, една малка кремъчна люспа (разкриващ отломък от ядро), няколко камъка със следи от употреба. В пласта се срещат дребни камъни със следи от горене: червена повърхност от една от страните. 

Макар да не са открити дървени колове или структури, общата характеристика на Пласт ІІІ и археологическите материали от него сочат, че пластът съдържа останки от селище от ранната бронзова епоха. Малобройността на материала подсказва, че кв. Y попада в периферията на селището, като ядрото му вероятно е било в северозападна посока. Лошото съхранение на керамиката и разпръсването й в пласт ІІІ вероятно следва да се обясни както с малката дълбочина, на която е бил стриденият пласт през ранната бронзова епоха, така и с движението на водата в тази плитка вода. 

В основата на стридения пласт, на няколко места е наблюдавана фина тинеста прослойка с дебелина няколко сантиметра. Тази прослойка вероятно бележи етап от развитието на натрупванията преди Пласт ІІІ, който може и да не е морски. 

4. Пласт ІV. Хомогенен пласт, съставен изцяло от фин морски пясък. Пластът е несвързан и „тече“. Съдържа единични дребни миди. Не се срещат едри миди, стриди и затворени миди. Пластът е регистриран на дълбочина ок. –4,7/4,8 м и е проследен до – 5,65 м, като вероятно продължава в дълбочина. Пласт ІV е много нестабилен и дори с укрепване на изкопа не може да се постигне навлизане в дълбочина при спазване на мерките за безопасна работа на водолазите. 

Пласт ІV не съдържа археологически материали. Наблюденията за характера му – плътност, зърнометрия, наличие или отсъствие на миди, сочат, че този пласт най-вероятно е пясъчна крайбрежна морска дюна. Липсата на свързаност на този пясъчен пласт вероятно се дължи на отлагането и движението му във въздушна среда, което би означавало, че в началото на ІІІ хил. пр. Хр. това е било плажна ивица недалеч от морския бряг и че морското ниво е било с ок. 5 м по-ниско от днешното. Предварителните изследване на седиментните проби от Пласт ІV от геолози от СУ , потвърждават тази работна хипотеза. 

Поради спомената нестабилност на пласт ІV проучването не можа да достигне дълбочина по-голяма от –5,6/5,7 м, поради което не можа да се провери хипотезата за наличие на културни останки, които да предхождат края на ранната бронзова епоха. 

В пл. кв. Y e проучена част от акваторията на историческото пристанище, като са засвидетелствани всички периоди на експлоатацията му (Пласт ІІ). Най-ранните материали датират към VІ в. пр. Хр., а най-късните – към османския период (обр. 16). Археологическите материалите не са многобройни, нито особено представителни и имат изключително битов характер. Това навежда на мисълта, че в тази част на пристанището не са акостират презморски търговски плавателни съдове. Вероятно в тази част на пристанището в миналото е използван удобният морски бряг за изтегляне на сушата на лодки и кораби за съхранение и ремонт. Откритите предмети могат да се интерпретират като инвентар на плавателните съдове и лични вещи на екипажа.

При проучването в пл. кв. Y е засегната и (периферна?) част от селище от края на ранната бронзова епоха (Пласт ІІІ). Не са открити структури, а археологическите материали (керамични фрагменти, късове мазилка) не са in situ и се откриват сред плътен пласт стриди (обр. 17). Макар да не може да се твърди категорично, общото впечатление е, че материалите от ранната бронзова епоха са отложени заедно с натрупването на стридения пласт. 

Под стридения пласт и под материалите от ранната бронзова епоха е проучен пясъчен пласт без находки (Пласт ІV). Пясъчният пласт има характер на морска крайбрежна дюна и е отложен в сухоземна среда. 

След приключване на редовното проучване през 2021 г. работата в „Сектор Изток“ на пристанище Созопол е продължена в рамките на спасително проучване, при което частично е проучен нов пл. кв. с размери 5х5 м, означен като пл. кв. X.  

3.6.1. Пласт І. Морска черна лека тиня със съвременни отпадъци, дебелина ок. 0,1 м

3.6.2. Пласт ІІ. Морски плътен пласт от морски пясък с миди, дебелина на пласта – ок. 0,2 м, лежи между –4,4/4,3 м и –4,5/4,6 м. В този пласт наред със съвременни материали се срещат и единични фрагменти керамика от различни епохи, включително и РБЕ. В пласта има и средно големи ломени камъни и по-малки обли, които формират ниво по долната му повърхност. Камъните лежат на границата на стридения пласт (Пласт ІІІ). 

3.6.3. Пласт ІІІ. Морски плътен стриден пласт с миди; количеството пясък в него в сравнение с пласт ІІ намалява. Пласт ІІІ се проследява между –4,5/4,6 м и –4,9/5,1 м, дебелината му е ок. 0,4/. В него се откриват само единични фрагменти керамика РБЕ с ерозирала повърхност, които са облепени със стриди. В долната част на пласта количеството пясък се увеличава. Като граница в дълбочина може да се приеме прослойка с морски пясък, в която се откриват единични кости, клони и обли камъни. Пласт ІІІ от пл. кв. Х кореспондира пряко с Пласт ІІІ от пл. кв. Y като разликите в дебелината и дълбочините са следствие на топографското разположение на двата пл. кв. спрямо древния терен, който е с наклон в посока северозапад. 

3.6.4. Пласт ІV. Морски пласт от пясък, миди и отделни камъни. Стридите намаляват чувствително в сравнение с Пласт ІІІ. Горната повърхност на Пласт ІV лежи на дълбочина –5,1/5,2 м. При проучването през 2021 г. е достигната дълбочина –5,5 м, пластът не е изчерпан. В пласт IV се появяват горните ерозирали крачища на вертикални дървени колове (обр. 18, 19). В горната част на пласта се откриват големи фрагменти от съдове от РБЕ със запазена повърхност; съдовете са разтрошени in situ. На същото ниво (дълбочина – 5,3/5,4 м) лежат и хоризонтални дървени елементи. През 2021 г. са документирани 8 вертикални кола (№ 1 – 8) и 11 хоризонтални елемента (греди?) (№ 9 – 19), като някои вертикалните колове и хоризонталните са със запазена кора. Част от хоризонталните елементи (№9?, № 10, № 12, № 15, № 16, № 19) имат ясни следи от горене. Археологическите материали от Пласт ІV са само от РБЕ (обр. 19). Общото заключение е, че пласт ІV съдържа останки (структури и находки) от селище от РБЕ.

Материалите, откритите при проучването на пл. кв. Х, се отнасят основно към ранната бронзова епоха (обр. 21). В Пласт ІІ са открити единични обезличени фрагменти от историческите периоди. 

Керамичните фрагменти от бронзовата епоха могат да се свържат със съществувалото в района селище, частично познато от проучванията през 90-те година на 20 век. Керамичните съдове са открити в самото начало на пласт ІV от РБЕ над и на нивото с хоризонтални дървени елементи. Съдовете са с добре запазена повърхност, изглеждат разчупени in situ (обр. 20-21). Освен съдовете важна находка са вертикалните и хоризонталните дървени елементи - общо 14 бр., от тях 8 вертикални. 

При проучването на около –0,8/0,9 м в дъното е достигнат пласт с добре запазени останки от селище от края на ранната бронзова епоха (Пласт ІV). Частично са проучени структури от селището – вертикално забити дървени стълбове и хоризонтални дървени елементи, част от които са със следи от горене. Това вероятно са част от конструкция на сгради. Пластът с останки от РБЕ не проучен докрай и не достигнат стерилен терен. Планира се да се допроучи през есента на 2022 г. Съдейки от добре документираните наблюдения от проучването на Ропотамо, нивото на морето в началото на ранната бронзова епоха е било на повече от –5,3/5,7 м спрямо днешното. Може да се очаква, че Пласт ІV е с дебелина около 0,6/0,8 м или че остават около 0,5 м непроучен пласт от РБЕ. Възможно е в дълбочина да има и останки от селището от финалния халколит, сектори от което са засвидетелствани на други места в пристанището на Созопол.