––
Проект М.А.П.
––
М.А.П. Черно море 2017
Последният трети сезон от тригодишния морски археологически проект Черно море се осъществи през септември 2017 година от борда на норвежкия гигант – „Хавила Субси“ (“Havila Subsea)”.
Модерният изследователски кораб е построен през 2011 година и е с дължина 98 метра и ширина 20 метра, а брутният тонаж на кораба е 8552 тона. Основната дейност извършвана от борда на Хавила е проучване на морското дъно при мащабни проекти за полагане на презокеански телекомуникационни кабели и изграждане на газопроводи.
През третия сезон беше завършена програмата за седиментно сондиране, като акцентът беше поставен върху крайбрежни зони с висок потенциал за обитаване през праисторията в акваторията на Созопол и нос Урдовиза, както и в морските пространства край река Ропотамо и река Велека. За целия период на експедицията са събрани общо около 200 такива проби в морето на дълбочини между 30 и 350 метра, които са изпратени за анализ в лабораторията на Океанографския център към Университета в Саутхемптън. Изследването на събраните ядки ще допринесе за установяване на промените на климата. Цялостното интерпретиране на данните ще установи кога и кои територии са били залети при покачване на нивото на морето и как това е променило живота на хората по бреговете на Черно море в миналото.
През 2017 продължиха и дълбоководните проучвания с дистанционно управляеми подводни апарати, които извършват геофизични проучвания, тримерна фотограметрия фото и видео заснемане на дълбочини над 2000 метра. Чрез тази най-съвременна техника през трите полеви кампании на проекта са открити и изследвани останки от над 80 корабокрушения. Те могат да се разделят в две групи – едните по Южното Черноморие, другите – по трасето на „Южен поток“, като последните са регистрирани при предварителни проучвания за „Южен поток“ през 2014 година, а документирани детайлно в рамките на международния Черноморски проект. Най-старият проучен кораб лежи на дълбочина 1700 метра и се датира от времето на древногръцката колонизация на Черно море през 5-ти век пр. н. е. Открити са и два изключително добре запазени кораба от Римската епоха, датиращи от 3-ти – 4-ти век, както и много добре запазен кораб от Ранновизантийската епоха, лежащ на дълбочина 2000 метра. Сред проучените корабокрушения най-многобройни са тези от Османския период (17-ти – 19-ти век).
Характерното за всички документирани корабни останки е непознатата от другаде по света изключително висока степен на запазеност, дължаща се на безкислородната среда в дълбочините на Черно море.
В някои от корпусите на корабите беше разпръснат и част от техния товар - най-вече чинии и амфори (повечето потопени кораби са били търговски и са били пълни с хранителни продукти). За придобиване на по-широк спектър от данни, с помощта на роботизирани щипки прикачени на дистанционно управляемия апарат „ROV Reach Subsea“, бяха извадени амфори, два мангала (съдове използвани за отопление), дървени елементи от конструкцията на кораби. Съдържанието на съдовете е предадено за анализ, а част от находките са вече обработени, консервирани и готови за показване в музеи.
Нов аспект в проучванията този сезон беше спускането над 90 метра дълбочина на водолазен екип начело с проф. Джон Адамс, подводният оператор Роберто Риналди и двама осигуряващи водолази. С помощта на водолазен апарат със затворен цикъл екипът проучи кораб от 10-ти век, впечатляващ с изключително добре запазена дървена конструкция.
Друго нововъведение през третия сезон беше използването на два преносими принтера за отпечатване на умалени корабни модели, от вече готовите дигитални тримерни модели. Чрез тях се забелязват малките детайли от корабната конструкция.
Група ученици от Великобритания и през този сезон се обучаваха в методите на научноизследователската работа, друг аспект заложен в проекта. Под ръководството на изследователите на борда, те взеха участие във всчики научноизследователски дейности на борда - пробонабирания, тримерно принтиране на корабни модели, наблюдение и документиране на потънали кораби. Под формата на лекции, те бяха запознати с българска история и археология, геофизичните и дистанционни методи в археологията.
В края на 2018 година екипът учени планира провеждането на научна конференция където да представи първите по-завършени резултати от най-мащабната морска археологическа експедиция в света.