Първите подводни археологически проучвания в България са проведени през 1959 г., ръководени от проф. Иван Гълъбов и са извършени с помощта на любители водолази. Първият квалифициран археолог – водолаз в България е Люба Огненова-Маринова, която провежда първата си подводна археологическа експедиция само две години по-късно – през 1961 г., разкривайки потъналите крепостни стени на Месемврия /Несебър/.
Българската подводна археология нямаше да бъде същата без имената на още две изключителни изследователки – Горанка Тончева – жената проучвала праисторическите селища във Варненските езера и Северното Черноморие и Христина Ангелова – дългогодишен директор на Българския център за подводна археология.
ЛЮБА ОГНЕНОВА-МАРИНОВА (1922 – 2012)
Люба Огненова е родена в Охрид, в семейство на интелектуалци на 17 юни 1922 г. Тя е една от онези големи жени, за които знаем малко, но които са променили хода на историята по един или друг начин. Завършва френско основно училище в Битоля и класическа гимназия в Тирана, а после класическа филология с профил археология в Софийски Университет. Работи като уредник в Шумен, в Националния археологически институт с музей в София, преподава в Софийски университет. През 1960 г. е поканена на специализация във Френската школа в Атина – прецедент за български учен в „онези години“. Тя остава член на Школата, член-кореспондент на Археологическия институт във ФРГ и на международната асоциация по епиграфика.
Люба Огненова е първата жена – подводен археолог и водолаз в България, а е и една от пионерите жени в световната подводна археология. Тя оглавява екипа на подводните проучвания на Несебър, започнали през 1960. До 1983 г. заедно с нейния екип от водолази – доброволци от БАН и от Национален експедиционен клуб ЮНЕСКО тя провежда 15 експедиции, като последователно и систематично проучва подводното наследство на древния град и разкрива най-впечатляващия и внушителен античен археологически обект под вода по Западното Черноморие – потъналата фортификационна система на Месамбрия – останки от монументални крепостни стени, кули, порти, стълбища и др. структури, които тя датира в тракийския, предгръцки, период, в класическата и елинистическата епоха, късната античност и Средновековието. Откритията на Люба Огненова допринасят за обявяването на Несебър за град под егидата на ЮНЕСКО през 1983 г.
https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/u_14.html
ГОРАНКА ТОНЧЕВА
(23 август 1922 – 24 септември 2002 г.)
Родена в Шумен. Завършва история в СУ „Климент Охридски“. През 1957 г. специализира в Атина, защитава докторска дисертация на тема: „Плочите с погребално угощение от Одесос и околността му“. От 1948 до 1969 г. работи в Археологическия музей в гр. Варна. Научен сътрудник от 1953 г., от 1969 до 1972 г. е в Института за история при БАН. Ст. н. с. в Институт по тракология при БАН 1972 – 1982 г. Горанка Тончева е сред пионерите на подводните проучвания у нас. Извършва дългогодишни изследвания на потънали селища във Варненските езера от късния халколит и ранната бронзова епоха.
ХРИСТИНА АНГЕЛОВА (1955-2016)
Родена на 29 април 1955 г. в Бургас. Завършва Английска езикова гимназия и СУ “Климент Охридски”, специалност “Класическа филология”.
Христина постъпва в Центъра за подводна археология (ЦПА) през 1981 г. и е негов директор от 1988 до 2016 г. Плод на дългогодишните ѝ усилия са значимите и мащабни проекти на Центъра – проучванията по програма Гетика в Каварна, първите в България стратиграфски разкопки на потънали селища в акваторията на Китен, Созопол и Ропотамо, проучването на средновековен кораб в южния Китенски залив, многобройните интердисциплинарни изследвания по Българското Черноморие, започнали още в края на 80-те години на 20 в., с което Центърът се нарежда сред първите в това направление, обследването на българската акватория по трасето на газопровода ‚Южен поток‘, проекта за подводно прогнозно моделиране – един от малкото подобни в света, при който бе направено и първото в световен мащаб батиметрично лидарно сканиране за нуждите на археологията. По повод това ЦПА е удостоен с наградата на ESRI-България и му е присъдено първо място в категорията „Академия” за прилагането на системата за въздушна батиметрия и първото използване на данни от LiDAR за целите на археологическото изследване.
Христина Ангелова организира и провежда в Созопол един от най-мащабните научни международни форуми по подводна археология – Тракия-Понтика. Сред участниците са най-изтъкнатите изследователи в областта на световната подводна археология – Джордж Бас, Онър Фрост, Герхард Капитен, Дейвид Френч, Джан Боузек, Джон Хинд, Димитриос Самсарис, Роланд Паскоф.
През 2001 г. Христина Ангелова спасява ЦПА от закриване, като прави и невъзможното Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство да бъде припозната, приета и ратифицирана със закон от българската държава. Благодарение на нейните усилия и работа, към днешна дата са налице всички законови и подзаконови нормативни актове, които се съобразяват с наследството под вода, и по силата на които Центърът ръководи и осъществява цялостната политика на държавата за опазване на наследството във всички водни пространства на Р България. Фактически тя изнася всичките трансформации на ЦПА през годините на собствените си рамене.
През 2015 г. е в ръководството на българския екип в най-голямата морска археологическа експедиция провеждана някога в света. Морски археологически проект „Черно море“ (Blacki Sea М.А.Р.), финансиран от Фондация „Експедиции и образование“ (Expedition and Education Foundation), изпълняван съвместно с Центъра за морска археология към Университета на Саутхамптън (Великобритания), Националния археологически институт с музей при БАН, Университета на Кънектикът (САЩ). Резултат от него е изследването и картирането на над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени над 60 корабокрушения от всички исторически епохи.Н ай-старият проучен кораб лежи на дълбочина 1700 метра и се датира от времето на древногръцката колонизация на Черно море през 5-ти век пр. н. е. Открити са и два изключително добре запазени кораба от Римската епоха, датиращи от 3-ти – 4-ти век, както и много добре запазен кораб от Ранновизантийската епоха, лежащ на дълбочина 2000 метра. Сред проучените корабокрушения най-многобройни са тези от Османския период (17-ти – 19-ти век).
На 18.05.2016 г. Христина Ангелова е удостоена с наградата на Министерство на културата „Златен век“ – звезда за изключителен принос към българската култура.
След нейната кончина през 2016 г., Университета на Саутхамптън (Великобритания) инициира две пълни докторски стипендии за млади български учени на нейно име.
