Първите подводни археологически разкопки на един от корабите в южния залив на Урдовиза са предприети през 80-те години (1982-1986 г.) под научното ръководство на Калин Порожанов. Сред корабните останки се откриват разпръснати керамични фрагменти, цели съдове и вертикално разположени дървени колове от жилища от раннобронзовата епоха принадлежащи на селище съществувало тогава (средата на 3-то хил. пр. Хр.). През 1986 г. са предприети спасителни проучвания на раннобронзовото селище, а корабът е консервиран на морското дъно.

Проучванията на кораба са подновени в периода от 2000 до 2003 година от съвместна експедиция между Центъра за подводна археология, Созопол и Института по подводна археология в Тексас, САЩ. За теренното графично заснемане на обекта се използва, за пръв път в България, компютърна програма, представена от американските подводни археолози. Тази система се основава на определянето на векторни координати, като всяка важна точка от корпуса се фиксира с четири линейни измервания. След това компютърната програма превръща измерванията в X–Y-Z координати и всяка точка получава триизмерно пространствено положение. Точността, която се постига с програмата е средно 2 мм.

Конструкцията на разкопавания плавателен съд е характерна за кораби от ХVІ-ХVІІ век. По всичко, което е открито и изследвано личи, че това е кораб, специално правен да плава във водите на Черно море и най-вероятно е строен в корабостроителница от Западното Черноморие. Корабът е оцелял почти до палубата си от страната на десния борд. Левият борд е по-лошо запазен. Структурните елементи са най-близки по размери с тези от останките на кораба от края на ХVІ век, намерени от екип на Американския институт по морска археология край Яси ада по Егейското крайбрежие на Турция. Прави впечатление повтарянето на размер 21 см и кратни на това число. Очевидно е, че това число и производните му – са в основата на метрологията, изполвана от корабостроителя. Вероятно, тя е основана на стъпка-педя-пръст система.

Открит е такъв тип дървена корабна сглобка – кукообразна, която се прилага в средиземноморското дървено корабостроене през ХVІ и началото на ХVІІ в., но в конкретния случай тя има свои особености. Особено важно е, че някои елементи от конструкцията на разкопавания кораб се откриват запазени в традиционното българско корабостроене по Западното Черноморие до средата на ХХ век, а частично и до днес.

В южната кърмова част са открити артефакти, които потвърждават мястото на капитанската каюта или офицерския салет. Това са: корабен лот (тежест-дълбокомер от олово), изкусно ковани и инкрустирани медни съдове – чайник и чинии, глинена паница с оловна глазура и други фрагменти, върху някои от които има статични изображения на животни.