––
Черноморец
––
Спасително археологическо проучване на потънал кораб в прилежащата акватория (вътрешните морски води) на гр. Черноморец, община Созопол
Обектът бе локализиран посредством дистанционни методи в рамките на предварителни археологически проучвания, свързани със строителството на пристанище Черноморец, през м. ноември 2014 г.
Корабокрушението се намира на координати N 42o26’52.29 и E 27o38’18.95; лежи на дълбочина 4,5 м и заема обща площ от приблизително 50 х 50 м или 2500 м2. Обектът се състои от две масивни секции от корабен корпус и поле от разпръснати около тях останки. Двата отломъка са кохерентни и маркират диаметралната равнина на дървен ветроход, чиято килова дължина възлиза на 36 м. Корабът лежи на равен кил, ориентиран е в направление югозапад-североизток (нос-кърма) с отклонение 50о.
В зависимост от своята морфология, обектът бе поделен на 3 основни части – Сектор 1, Сектор 2 и Разсипен периметър.
Сектор 1:
Представлява масивна секция (носова част) от дървен корпус – кил, набор и десен борд, запазена на височина до скулата, и карго от тухли in situ. Общата дължина на секцията възлиза на 30,2 м., максималната ширина – на 6,3 м. Килът е многосъставен (най-малко 3 елемента) и силно фрагментиран. Изработен от масивно дърво (дъб). Обшит е с листове медна ламарина. При носа личат следите от удар, от който обшивката е силно нагъната, а съответната килова греда – пречупена. От набора са проучени общо 36 съставни ребра, с максимална запазеност до третия и четвъртия футокс. Изработени са от презастъпващи се елементи твърдо дърво (дъб), свързани с едностранно занитени месингови шпилки. Дебелината на ребрата възлиза на 30 см, а на междуребрията – 20 см. В долната част на флорите, от двете страни на кила са обособени надлъжни шпигати. Над кила, междуребрията са запъленени с четвъртити чокси с напречни шпигати. Частично запазен дъбов килсон личи между носа и ребро № 10. Поради лошото състояние не бяха констатирани степси за мачти.
На 1,5 м вдясно от кила е запазен ляв скулов дъбов стрингер. До стрингера, под тухления товар са запазени три елемента от вътрешната обшивка. Външната обшивка е съставена от дълги, добре оформени греди от бял бор. Шпунтовият пояс е изработен от дъбови греди, най-масивните от които – дълги над 10 м. Корпусните крепежи са от три типа: дървени (дрянови) нагели, месингови шпилки и месингови клинове.
При носа бе проучена концентрация от каменни въглища (най-вероятно консуматив), концентрирани в междуребрията между флори № 1 и № 15, и в разсипа около носа. В носа, по вътрешната повърхност на шпунтите бяха регистрирани следи от горене.
Товарът е разположен в средната част на корпуса и представлява куп от тухли с приблизителни размери 10 х 3 х 1,5 м. Тухлите са подредени в 31 реда по дължина, 4-6 реда височина и до 18 реда ширина. Размерът им възлиза средно на 26 х 13 х 6 см, с минимални вариации при някои образци. Изготвени са в дървени калъпи и демонстрират множество дребни дефекти, но високо общо качество. Силикатният анализ и високата концентрация на шамот показват, че са огнеупорни.
С изключение на товара и въглищата, подемните материали се изчерпват с крепежни елементи и останки от 2 палубни люка. Внимание заслужава дървен тришкивен тънкоходов блок с гак, открит в непосредствена близост до носа.
Сектор 2:
Секторът представлява масивен отломък от дървен корпус – набор и кърмова част от левия борд, на височина до главната палуба. Общата дължина възлиза на 17,4 м, запазената ширина – 6,5 м. Проучени са 26 ребра, елементи от външната и вътрешната обшивка на кораба. Конструкцията не се отличава от Сектор 1; след № 52 ребрата са монтирани косо спрямо диаметралната равнина на корпуса, като ъгълът, който сключват с нея, се изостря с напредване на дължината на корпуса. В тази част междуребрията намаляват, а след № 56 – изчезват, оформяйки кърмовите обводи. Външната обшивка е идентична с тази в Сектор 1. Вътрешната обшивка е по-добре запазена, изготвена от лек иглолистен материал – бор или ела, със следи от бяла боя. Между първи и втори десен стрингер е добре запазен масивен трисъставен шелфбимс, в който са изсечени три легла за палубни бимси, маркиращи главната палуба. Ахтерщевен, стернпост, и други основни елементи на кърмовата конструкция, не бяха открити.
Подемните материали са представени от крепежни елементи и дребни фрагменти обезличена керамика.
ФОТО ГАЛЕРИЯ
Разсип:
Разсипът заема на цялата площ на обекта. Най-голямата концентрация на артефакти е констатирана в пространството между Сектор 1 и 2. Сред находките се отличават два фрагмента английски порцелан с трансферен ситопечат (средата и третата четвърт на XIX в.) и дървен двушкивен тънкоходов блок с гак и запазено въже. Сред конструктивните елементи в разсипа внимание заслужават фрагмент от фалшборд с планцирна греда и вътрешен стемпост, открит северно от Сектор 1.
Интерпретация:
По време на обработката на подемните материали върху три от крепежите бяха констатирани щемпели с надпис на латиница, гласящ STАBTO TECNICO TRIESTINO [sic] – лого на фабриката “Stabilimento Tecnico Triestino”, функционирала в периода 1837-1897 г. в гр. Триест (Австрийска Хабсбургска империя), което позволи изясняване на някои от основните въпроси, свързани с археологическия обект.
Корабът от бухта Св. Никола представлява дървен товарен ветроход – шхуна, бригантина или бриг – построен през втората четвърт на XIX в. Наличните данни позволяват поставяне на датата на строителство в периода 1837-1850 с terminus post quem в 1837 г. Подемните материали, най-вече в лицето на английския порцелан, са в съзвучие с тази хипотеза, свидетелствайки за неговата експлоатация в десетилетията след 1840 г.
Датата на загубата не може да бъде уточнена. Към момента е вън от дискусия фактът, че корабът не е „потънал“ в бухтата, а е попаднал там (изхвърлен на брега или заседнал) в резултат от щормово време и удар в подводни скали. Доказателство са неговите размери, които предполагат, че в ненарушената си цялост корпусът би бил по-висок от 4 м. и съответно – видим над водната повърхност. Предлагаме хипотеза за настъпване на събитието преди или по-време на Руско-Турската война от 1877-78 г., а като сигурен terminus ante quem сочим датата 06.01.1907 г., от която разполагаме с фотография на залива, където останките не са видими.
Текст: Д-р Драгомир Гърбов