В залива южно от н. Урдовиза в Китен са известни останки от няколко кораба от Османската епоха (1396 – 1878 г.). В периода 2000 – 2003 г. Център за подводна археология (ЦПА) и Институт по корабна археология (ИКА), САЩ, проучиха съвместно един от тези археологически обекти. В процеса на работата бе обърнато внимание и на втори потънал кораб в непосредствена близост до първия, чийто корпус изглеждаше почти напълно запазен, с палуба все още на място.
През 2022 г. бе взето решение да се проучи археологически второто корабокрушение от н. Урдовиза, тъй като (в комбинация с другите изследвани обекти), то дава възможност да се освети в дълбочина черноморското корабостроене от периода XVII – XVIII в.
Археологическото проучване бе проведено със съвместно финансиране, осигурено от МК и Институт по корабна археология (ИКА), САЩ. Екипът беше с международно участие и включваше освен български подводни археолози и археолози от САЩ и Австралия.
Потъналият кораб „Урдовиза“ се намира на 8,5 м дълбочина, ориентиран е с нос на север-североизток, откъдето идват повечето бури по западночерноморското крайбрежие. Корпусът има запазена дължина от 23,75 м и ширина от 7,3 м. Дълбочината на трюма все още не може да се определи, поради ранния стадий на проучването, но поради сходните размери с тези на другия кораб в залива, вероятно възлиза на 2 до 3 м. Ориентацията на останките предполага, че корабът е бил на котва, когато е потънал.
Подводен археологически обект „Урдовиза“ е значим обект както за българската подводна археология, така и за историята и археологията на корабостроенето и корабоплаването в Черно море и Източното Средиземноморие. Тъй като писмени източници за Османската корабна архитектура до сега не са известни, то единствено корабната археология може да разкрие данните на една много важна и интересна корабостроителна традиция, развивала се по днешното Българско черноморско крайбрежие.
